СМИЛАНЕ НА ХРАНАТА



СМИЛАНЕ НА ХРАНАТА

Получените от първоначалното смилане на храната вещества предизвикват отделянето на нови храносмилателни сокове в стомаха, които подпомагат по-нататък разпадането на храната. Особено силно отделяне на храносмилателни сокове предизвикват киселините, месният бульон, зеленчуците и т. н. Обратно, захарите и мазнините потискат отделянето на храносмилателни сокове. 

Ако храната поради неприятния й външен вид, аромат или вкус е погълната и сдъвкана насила, без апетит, предварителното отделяне на храносмилателни сокове не настъпва и първоначалното смилане е бавно и недостатъчно. Вследствие на това и допълнително отделяните храносмилателни сокове са малко, а окончателното смилане на храната се извършва бавно и непълно. Колкото повече храносмилателните сокове съответстват на състава и количеството на храната и колко по- навътре в нея проникват, толкова по-добре, по-бързо и по-пълно се смила храната. 

Най-много допълнителни храносмилателни сокове се отделят, когато стомашните стени са умерено изпънати, т. е. когато стомахът не е претоварен с храна, а е умерено напълнен. 

Смачкването на храната, което е започнало със сдъвкването и в устата, продължава и в стомаха. Храната остава в стомаха няколко часа. През това време стените на стомаха чрез мощни свивания напълно променят консистенцията на храната и я превръщат в каша, наречена химус. Тази каша постепенно преминава в тънките черва, където под действието на отделените там нови храносмилателни сокове - жлъчка, сок от подстомашната жлеза и чревен сок, напълно се смила. От честото свиване и разпущане на червата хранителната кашица постепенно се изтласква все по-надолу. 

И така последователно в различните отдели на храносмилателният канал под въздействието на отделяните в тях храносмилателни сокове сложните хранителни вещества се разпадат на все по-дребни и по-дребни съставни части. 

Това разпадане на храната в храносмилателната система на по- прости вещества се извършва от съдържащите се в храносмилателните сокове ферменти. Разпадането на различните хранителни вещества- белтъчини, мазнини и въглехидрати - се извършва от съответни ферменти. Така от съдържащия се в слюнката фермент птиалин нишестето (скорбялата) се разпада до захари. От фермента пепсин в стомашния сок белтъчините се разпадат на по-прости белтъчни вещества. В началото на тънките черва-дванадесетопръстника, се отделят храносмилателни сокове, които съдържат също ферменти: за разпадане на белтъчините - трипсин, на мазнините - липаза и на въглехидратите - амилаза. В по-долните отдели на тънките черва се отделят ферменти, които напълно довършват разпадането на храната на такива прости хранителни вещества, които могат да се всмучат в червата. Белтъчините се всмукват под формата на най-простите им разпадни продукти - аминокиселини, въглехидратите - под формата на захари (гликоза, фруктоза и др.), а мазнините - под формата на мастни киселини и глицерин. Невсмука- ната храна се изхвърля от движенията на червата.