НУЖДА НА ОРГАНИЗМА ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА



НУЖДА НА ОРГАНИЗМА ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

Всмукнатите в тънките черва хранителни вещества преминават в кръвта и чрез нея се разнасят и усвояват от отделните клетки па организма. Животът представлява непрекъснато изменение па химичния състав на клетките - по-сложните им съставни части, които са богати на химична енергия, се разпадат на по-прости, които са по-бедни на химична енергия. Този процес се нарича дезасимилация. Освободената при дезасимилацията химична енергия се превръща в друг вид енергия - работа, топлина и т. н. Притокът на богати на химична енергия вещества посредством храната подпомага изграждането на нови, сложни, богати на химична енергия собствени на организма вещества. Този процес се нарича асимилация. Дезасимилацията и асимилацията протичат в клетките едновременно и представляват в своето единство така наречената обмяна на веществата. Без белтъчините животът е невъзможен, тъй като те стоят в основата на обмяната на веществата. Белтъчините не могат да бъдат заменени с никакви други хранителни вещества. Те се отличават от въглехидратите и мазнините по това, че съдържат азот. Основните градивни камъни за белтъчините са аминокиселините. От комбинирането на няколко аминокиселини се получават по-прости белтъчни вещества - албумози, пептони и др. От комбинирането на няколко по-прости белтъчни вещества се получават по-сложни белтъчини и т. н. По този начин от различните комбинирания на аминокиселините се получават различните белтъчини. Научно е установено какви аминокиселини влизат в състава на белтъчините на различните тъкани и органи на човека, животните и растенията. Знае се, че организмът може да превръща едни аминокиселини в други и по този начин да изгражда различни белтъчини. Не всички аминокиселини обаче могат да се получат от други. Аминокиселини, които не могат да се получат от други аминокиселини, се наричат незаменими аминокиселини. По-ценни за организма са продуктите, които съдържат повече незаменими аминокиселини. Най - полезни за организма са белтъчините, които по съдържанието си на аминокиселини най-много съответстват на собствените му такива. Така например за малкото дете най-подходящи са млечните белтъчини. Млечните белтъчини са много ценни и за възрастния организъм. По своя аминокиселинен състав белтъчините на яйчения жълтък са по- ценни от тези на яйчения белтък. Също така месните белтъчини са по- близки по състав до тези на човешкия организъм, отколкото растителните. При това белтъчините на месото от млади животни - пилета, агнета, телета, прасенца - са по-ценни от тези на месо от по-стари животни - кокошка, овен, говедо, свиня и др., а белтъчините на зеленчуците и плодовете са по-ценни от тези на зърнените храни и варивата.

 

Разнообразните необходими за организма аминокиселини не могат да се получат изключително от един продукт, колкото и ценен да е той. Колкото по-разнообразна е храната, толкова по-цялостно и по-добре се удовлетворяват нуждите на организма от хранителни вещества.

 

Установено е, че растежът на младия организъм, особено на децата, се благоприятства при внасяне на необходимите белтъчини. Когато внесените белтъчини са недостатъчни, растежът и цялото физическо развитие на организма се нарушават. Внасянето обаче на по-голямо количество белтъчини от необходимото също нарушава развитието на организма. Това показва, че за всеки организъм съществува най-благоприятен, оптимален по количество и по качество белтъчен внос, който осигурява най-добре здравните изисквания на организма. По този начин е било установено, че кърмачето трябва да получава в денонощие около 5 г белтъчини на 1 кг тегло, по-големите деца - 3-4 г, учениците - 2-3 г на 1 кг, а организмът на възрастния човек според характера на неговия труд, бит и възраст - 1-2 г на 1 кг тегло.

 

За да може обаче организмът да изгражда сложните си белтъчини, не е достатъчно да разполага само с необходимите аминокиселини. Нужни са и други вещества, които да дадат по-голямото количество енергия на новоизградените белтъчини. Такива вещества са въглехидратите и мазнините.

 

Въглехидратите отдават своята енергия на белтъчините чрез монозахаридите гликоза и фруктоза, които се всмукват от тънките черва и чрез кръвта се разнасят до отделните клетки. Излишното количество монозахариди се свързва под формата на дизахариди, после три- захариди и най-накрая се отлага като резерв в мускулите и черния дроб под формата на полизахарида гликоген. При нужда гликогенът отново се разпада на захари, които изгарят и осигуряват необходимата за белтъчините енергия.

 

Гликогенът се нарича още животинска скорбяла, тъй като в растенията неизползваните захари се натрупват под формата, на полизахарида скорбяла (нишесте). Монозахаридите и полизахаридите се отличават по бързината на усвояването им: захарта веднага се всмуква от тънките черва, а скорбялата трябва първоначално да се разпадне на прости захари. Ето защо, когато е нужно организмът бързо да приеме въглехидрати, дават се захари, а когато е необходимо по-продължително и постепенно приемане на въглехидрати, по-подходяща е скорбялата. Организмът си набавя скорбяла предимно от резервните части на грудковите растения (картофите), зърнените храни и варивата, а захари - от плодовете и кореноплодните (цвекло, моркови и т. н.).

 

Друг източник, от който белтъчините черпят енергия при образуването си от аминокиселините, са мазнините. За разлика от аминокиселините и захарите мазнините след всмукването си в тънките черва се отнасят  до клетките не чрез кръвта, а по лимфен път. В клетките минишите изгарят, като се разпадат на съставните си части – глицерин и мастни киселини. Различните мазнини се отличават именно по вида на мастните си киселини.

 

Организмът се нуждае от най-различни видове мастни киселини. Ето защо колкото по-разнообразни мазнини от растителен (олио, зехтин, шарлан) и животински произход (свинска маг, лой, чисто масло и т.н) се внасят в организма, толкова по-цялостно и по-добре се задоволяват неговите нужди.

 

По този начин белтъчините, мазнините и въглехидратите са в тясна и взаимна връзка при обмяната на веществата.

 

Количеството на енергията, която се изразходва в организма , се измерва чрез образуваната и отделена от него топлина. Количеството на тази топлина се измерва в единици, наречени калории. Една голяма калория (ккал) се равнява на количеството топлина, което се изразходва за загряване на 1 кг вода на 1°С. При изгарянето на 1 г белтъчини се отделят 4,1 г калории, на 1 г въглехидрати - 4,1 г калории, а на 1 г мазнини - 9,3 калории топлина. В качествено отношение обаче енергията, която дават белтъчините, мазнините и въглехидратите, е различна.

 

Излишното количество аминокиселини, внесени в организма, не могат да се натрупат в него под формата на белтъчини, а се превръщат във въглехидрати. Излишното количество захари в организма се складират под форма на гликоген, но натрупването на гликоген е възможно в определени малки размери. Всмукването на по-голямо количество захари води до превръщането им в мазнини. Само мазнините могат да се натрупват в големи количества в организма. Обратно, когато в организма не се внасят достатъчно въглехидрати, мазнините се превръщат във въглехидрати, а когато не се внасят достатъчно количество белтъчини, изгарят по-голямо количество въглехидрати. И така става ясно, че въглехидратите и мазнините могат да се образуват в организма от другите основни компоненти: белтъчини, мазнини и въглехидрати. Само белтъчините са напълно незаменими и не могат да се образуват от мазнините и въглехидратите. Обаче, въпреки че организмът може да превръща белтъчините във въглехидрати и мазнини, мазнините във въглехидрати и обратно - въглехидратите в мазнини, все пак това той може да прави в тесни рамки. Също така силното увеличаване на което и да е от тези хранителни вещества се отразява неблагоприятно върху организма. Ето защо съотношението между белтъчините, мазнините и въглехидратите трябва да се движи в определени тесни граници. За нас българите при средни условия на живот това съотношение на белтъчините към мазнините и към въглехидратите трябва да бъде около 1:0,8:5. Това ще рече, че средно взето, ако организмът получава дневно 100 г белтъчини, с тях той трябва да получи 80 г мазнини и 500 г въглехидрати, които общо ще му дадат енергия около 3200 ккал (големи калории) за 24 часа.

 

За да могат обаче белтъчините да се изградят от аминокиселините, като използват енергията на мазнините и въглехидратите, необходимо е в организма да постъпват и други хранителни вещества - витамини и соли.

 

Липсата или недостигът на витамини в храната причинява дълбоки нарушения при усвояването на белтъчините, мазнините и въглехидратите, смущава растежа на младия организъм, намалява издръжливостта му и го прави склонен към заболяване. Витамините се делят на две основни  групи в зависимост от това, дали се разтварят във вода или в мазнини. От групата на разтворимите във вода витамини по-добре са проучени витамините В1, В2, С и РР, а от групата на разтворимите в мазнини - А и D.

 

Големият недостиг на витамин В1 (аневрин) води до заболяването бери-бери, а по-малкият недостиг - до нарушаване на нервната дейност (раздразнителност, лесна умора, променливи болки по цялото тяло и др.). Необходимото средно дневно количество витамин В1 е 2-3 мг. При умствени и физически напрежения нуждата от витамин В1 се увеличава.

 

Витамин В2 (рибофлавин) играе голяма роля за повишаване съпротивата на организма срещу редица заболявания. Липсата или недостатъчното му внасяне в организма предизвиква смущения в зрението. Необходимото средно дневно количество витамин В2 е около 1 мг.

 

Витамин С (аскорбинова киселина) повишава работоспособността на организма, неговата издръжливост към по-големи напрежения и съпротивата му срещу инфекциозни заболявания. При значителен недостиг на витамин С в организма се появява заболяването скорбут,а по- малкият недостиг води до редица нарушения на здравето. Нуждата на организма от витамин С нараства при по-големи физически и умствени напрежения, у бременни и кърмачки, при заболявания с висока температура и т. н. Необходимото за организма средно дневно количество витамин С е около 75 мг.

 

Витамин РР (никотинова киселина) предпазва организма от заболяване на кожата, храносмилателната и нервната система. Това заболяване е известно под името пелагра. Необходимото средно дневно количество от този витамин е около 5 мг.

 

Витамин А играе огромна роля за нормалното зрение. При значителен недостатък на витамин А се развива болестта ксерофталмия - изсъхване и разраняване на роговицата на окото, което може до доведе до пълно ослепяване. При по-малък недостиг от витамин А настъпва заболяването кокоша слепота. Също така при недостиг на този витамин се развиват редица възпалителни процеси на дихателните и храносмилателните пътища. Витамин А може да се получи в организма или чрез прякото му внасяне с храната, или чрез внасяне на веществото каротин, намиращо се в голямо количество в морковите, спанака, салатите и др. В черния дроб каротинът се превръща във витамин А. Необходимото за организма средно дневно количество витамин А е около 0,5 мг.

 

Витамин D играе голяма роля за укрепване на костната система. При недостатъчно количество от този витамин в организма на детето се развива болестта рахит, а при възрастните се получават изменения в костите. Този витамин се внася с храната чрез рибеното масло, чистото краве масло, яйчения жълтък, черния дроб па животните и др. Той може да се образува и в животинския организъм под влияние на слънчеви лъчи.Ето защо рахитът се появява у деца, които поради условията на живот са били лишени,в значителна степен от слънчеви лъчи. Средното дневно необходимо за възрастния организъм количество витамин D около 15 мг.

 

Не по-малки нарушения настъпват в организма и при недостатъчно количество минерални вещества в храната. Ролята на много от минералите вещества, влизащи в състава на човешкото тяло, е вече достатъчно изяснена. Така например се знае, че солите на калция и фосфора вземат голямо участие в изграждането на костите, фосфорът в състава и дейността на нервната система, калцият и магнезия в дейността на мускулната система и особено на сърцето, солите на желязото - при дишането; солите на медта са от голямо значение за образуването па кръвта; йодът е необходим за предпазване на организма от гуша. Последното заболяване е масово в райони, в почвата на които липсва йод„ следователно хранителните продукти и водата в тези райони не съдържат необходимото количество йод. Ето защо днес за предпазване от гуша се препоръчва в такива райони да се употребява готварска сол, изкуствено обогатена с йод.

 

Голямо значение за организма има и готварската сол. Неправилно мнозина считат, че готварската сол е само вкусово вещество. Както при употребата й в недостатъчно количество, така и при прекомерната и употреба настъпват тежки разстройства в организма. Така например, ако организмът продължително време получава недостатъчно количество сол, настъпват разстройства в сърдечната дейност, виене на свят, припадъци и т. н. Злоупотребата пък с използването на солта води до нарушения в кръвообращението, до смущения в дейността на бъбреците и др. Необходимото средно дневно количество готварска сол е 15 г.

 

За да могат хранителните вещества да изпълнят ролята си правилно, необходимо е присъствието на вода. Хранителните вещества се смилат и всмукват от тънките черва в присъствието на вода. За да се разнесат от кръвта към отделните клетки, те трябва да са разтворени във вода. Обмяната на веществата в клетките се извършва също само във водна среда. Оттук се вижда огромната роля на водата при храненето. Както недостатъчното количество вода, така и пиенето на прекомерно вода води до смущения в организма - в кръвообращението, в дейността па сърцето и бъбреците. Необходимото средно количество вода за денонощие е около 2 л.