РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕТО



РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕТО

Организмът се нуждае от точно определени количества различни хранителни вещества. Всяко изменение в количеството на което и да е от хранителните вещества води до нарушение на съотношението между тях и до по-малко или по-голямо незадоволяване на нуждите на организма. А тези нужди са различни за различните възрасти, за различния вид извършвана работа, през различните годишни времена и т. н. 

Науката за храненето е установила, че продуктите от животински произход (мляко, масло, яйца и месо) трябва да заемат най-голям дял в дажбата на детето, като с напредването на възрастта му се намаляват и у възрастите хора бъдат най-малко. Умственият работник се нуждае от сравнително най-малко количество храна, особено белтъчини и мазнини. В неговата дажба съотношението между основните хранителни вещества е изменено в полза на въглехидратите. При тежък физически труд организмът се нуждае от значително увеличение на хранителната дажба. При това съотношението между хранителните вещества се изменя, като особено се увеличава количеството на белтъчините и мазнините, както и на най-необходимите витамини и соли.

 През горещините организмът се нуждае от храна с намалени по количество мазнини и с увеличени въглехидрати, а при застудяване на времето нуждите от мазнини нарастват. 

Не по-малко важен е и режимът на пиенето. Внасянето на прекомерно количество течности в организма води до смущения в обмяната на веществата - отделяне на необходими за организма вещества с урината и потта и лишаването му от тях. Голямо количество течност претоварва също и кръвообращението и по този начин смущава дейността на организма. 

Хранителната дажба задоволява нуждите на организма от храна за цялото денонощие. Организмът обаче не може да приема тази дажба нито непрекъснато през цялото денонощие, нито наведнъж. Той има най- голяма нужда от храна и най-добре я приема, смила и усвоява, след като е изразходвал определено количество от своите градивни вещества и енергия. Най-много градивни вещества и енергия организмът изразходва в процеса на труда, по-малко при рязкото понижение на температурата. Даже и да не извършва никаква дейност, организмът непрекъснато изразходва, макар и сравнително малко, свои градивни вещества и енергия за поддържане дейността на органите на дишането и кръвообращението, за отделяне на урината и изпражненията и т. н. 

Ето защо организмът се нуждае да приеме най-голяма част от дневната си дажба след най-интензивния труд през първата половина на деня. 

През време на втората половина на деня интензивността на труда е по- малка, а през време на нощната почивка разходите на енергия от организма са още по-малки. Ето защо при нашите условия обедът е най - голям, вечерята е по-малка, а закуската най-малка. 

Ежедневните условия па труд и бит, които се повтарят по един и същи начин, създават навика да се приема в едно и също време определена част от хранителната дажба. Този създаден вече навик така силно въздейства върху организма, че даже ако за известно време човек промени начина на живот, организмът му ще продължава да изисква приемането на храна в установеното време и количество. Неспазването на установеното по време и количество приемане на храната, което представлява режимът на хранене, намалява нейното усвояване и използване от организма. 

Към режима на храненето спадат и всички онези условия през време на храненето, които съдействат за по-силното възбуждане на апетита и благоприятстват за по-доброто приемане, смилане, всмукване и усвояване на храната: немного силната умора след труд или при наличност на такава-достатъчна отмора, уютната обстановка, спокойната атмосфера, благоприятните температурни условия, малката почивка след нахранването и т. н. 

И така за оптималното удовлетворяване на нуждите на организма от храна се изисква необходимите хранителни вещества не само да се приемат под формата на най-подходящи ястия, но и последните да бъдат най-подходящо съчетани в съответствие с режима на хранене, т. е. най- подходящо меню.