С КАКВО СА СЕ ХРАНЕЛИ НАШИТЕ ДАЛЕЧНИ ПРАДЕДИ?



С КАКВО СА СЕ ХРАНЕЛИ НАШИТЕ ДАЛЕЧНИ ПРАДЕДИ?

Интересна е историята на човешкото хранене. Преди двеста години светът не е познавал нито хранителните концентрати, нито начините за изкуствено замразяване, нито хладилниците, нито консервираните продукти. Дори най-цивилизованите страни често са страдали от глад, предизвикан от лоша реколта; недостигът на необходимите фуражни култури е довеждал до масово клане на добитъка през есента; често хората са били принудени по цели месеци да се хранят със солено и пушено месо. 

Още по-рано, триста години преди това, картофите, царевицата, кафето, чаят са били неизвестни за европейската кухня. Затова пък спиртните напитки навлезли в широка употреба, за което свидетелстват първите постановления на местните власти срещу пиянството. Няколко поколения по-късно моряците от холандската флота едва не вдигнали бунт, когато английското пиво ейл в ежедневния им порцион било заменено с джин. 

Много е трудно да се определят вкусът на древния човек и привичните за него храни. Колкото повече се задълбочаваме в историята, толкова по-необикновена става картината. 

Важно значение в процеса на формиране на човека има обстоятелството, че неговите прадеди са употребявали както растителна, така и животинска храна (следите от лова се отнасят към ранния палеолит). Това разнообразие от храни е оказало съществено влияние върху развитието на целия организъм на прародителя на човека и особено върху неговия мозък. Риболовът, получил особено развитие в края на палеолита, също дал на древния човек храна, богата на необходими за физическото му развитие вещества. 

Голяма роля в приготвянето на храната изиграло откриването на огъня: човекът, употребявал дълго време сурово месо, се научил да пържи и пече храна на огън, върху въглени, в гореща пепел, в ями, иззидани с камъни. През ранния палеолит започнало изработването на глинени съдове и човекът получил възможност да си вари храната. 

През късния палеолит ловците и рибарите от Европа се хранели с месо от северен елен, див кон, бизон и заек, яребици, от рибите предпочитали сьомгата, щуката, пъстървата и платиката. 

В по-южните области основна храна били благородните елени, сърните, зубрите и дивите прасета. Хората събирали също така различни морски раковини, мекотели и мед. 

През мезолита ловците и рибарите употребявали изключителна месо от горски животни и само понякога морски птици, патици, гъски и лебеди. От сладководната риба ловили предимно щуката. Случвало се по крайбрежието да намират изхвърлени на брега китове, които веднага разрязвали на части и изяждали. Ловили и тюлени, треска, морски змиорки, морски раци, морска платика, скатове и акули. 

Многобройните останки от растителна храна разкриват, че хората са яли лешници, семена от водна лилия, диви круши, ягоди, малини къпини и др. 

През неолита човекът се научил да отглежда житни растения и домашни животни. Глинените съдове му дали възможност да овладее различни начини за приготвяне на храна.Тези начини са достигнали и до наши дни. 

Изкуството за приготвяне на супи сме наследили от далечните ни прадеди, които потапяли нажежени камъни във вода, «застроена» с различни треви и билки. А след като си набавили вече специални съдове, древните хора можели да си варят различни чорби и каши в гърнета, поставени върху нажежени камъни. Понякога от тези каши приготвяли гъста маса или тесто, което се запазвало дълго време. Така човек открил процеса ферментация, а след това се научил да прави спиртни напитки от грозде, мед, ечемик - от продуктите с естествено съдържание на захар. 

С развитието на скотовъдството еленското месо в храната на човека постепенно отстъпило място на месото от домашни животни: говеждото, свинското, овнешкото. Ловът на птици все още си  остава важен поминък, той бил средство за получаване на мазнина за светилниците. Рибата се използвала не само за храна на човека, но и за фураж на едрия рогат добитък. Опушвали и сушели месото на сьомгата, есетрата и змиорката и така се запасявали за зимата. 

Освен житни растения земеделците скотовъди от неолита използвали за храна жълъди, семена от букови шишарки, лешници, плодове от бъз, ягоди и малини. Те събирали корените на различни видове тръстика, фасул и дяволски орехи, приготвяли булгур от семената на диви треви. 

Животинската и растителната храна в Близкия изток малко се отличавала от описаната вече храна. В древен Египет използвали повече житните растения, преди всичко пшеницата -  двузърнест лимец (емер), ечемика и един от видовете обикновена пшеница. Египтяните умеели да приготвят не по-малко от тридесет вида хляб, питки и курабийки, употребявали фасула, граха и лещата. Изключение правели определени групи жреци, на които било забранено да се докосват до тази храна. Растителната храна се състояла главно от пъпеши, салата, ангинар, краставици и репички. Ястията подправяли с кромид, чесън и праз. От плодовете били известни фурмата, смокинята, орехите на думпалмата и нарът. 

Древните жители на Близкия изток правели хляб без мая, за това той бил твърд и сух и нямал нищо общо с пухкавия, бял ароматен хляб, с който сме свикнали ние. Маята се появила в Египет приблизително в средата на второто хилядолетие преди нашата ера, но египтяните рядко я употребявали. Древните гърци и римляни не познавали маята до началото на нашата ера, до времето, когато римляните разбрали за нея от испанските и галските келти, за които пивото било любимо питие. Маята приготвяли предимно от просо. Замесеният с мая хляб се смятал за разкош. 

Египтяните употребявали различни растителни масла и животински мазнини, пиели козе и краве мляко и правели от него сирене. Освен мляко жителите на страните от Близкия изток пиели слабо пиво. Правели също и вино, но и то се смятало за разкош. 

Египтяните понякога използвали и топено масло. Консумирали говеждо, козе и овнешко месо. Но то струвало скъпо и бедните хора често се хранели с осолена риба, приготвена само със сол или със сол и пикантни подправки, а така също с диви патици и гъски, с които били пълни блатистите низини на Нил. 

В древна Месопотамия на масата на бедняка месо се появявало още по-рядко, отколкото в Египет. Жителите й се хранели със сушена, солена и пушена риба. Вместо зехтин — маслините в Месопотамия не виреели — употребявали сусамово масло. Затова пък плодове имало в изобилие и населението още от дълбока древност познавало вишните, кайсиите и прасковите. 

Житните растения най-често се използвали за приготвяне на чорби, каши и питки. Питките правели от брашно, замесено с растително масло и мед. Твърдите питки от тесто без мая изпичали върху горещи камъни, в пепел или върху нажежените стени на печки с формата на кошер за пчели. Подобни печки, наречени тандири, са се запазили и досега в Средна Азия и Закавказието. В началото на второто хилядолетие до нашата ера в такива печки започнали да правят нещо подобно на плитки тави, в които слагали хлебни кравайчета, замесени с мая. Почти всяко домакинство имало глинена печка с плоска повърхност и кръгъл комин.