ВЕКЪТ НА МЕХАНИЗАЦИЯТА Е ЗАПОЧНАЛ ОТ КУХНЯТА



ВЕКЪТ НА МЕХАНИЗАЦИЯТА Е ЗАПОЧНАЛ ОТ КУХНЯТА

В кухнята са възникнали много процеси, които и сега се прилагат в производството. Древните технолози използвали кулинарна терминология при описване на топенето или промиването на руди и друга промишлена суровина. Именно на кухнята дължим развитието на механизмите за мелене - всички те са произлезли от примитивната ръчна мелница, направена от чифт кръгли камъни, горният от които с ръчно задвижване е раздробявал и стривал зърното, превръщайки го в брашно.

Кухнята ни е дала и такива изобретения като хаванчето с чукалото и ситото. Ситото с различни отвори, направено от тръстика, камъш или папирус, дълго време останало примитивно приспособление. Затова няма защо да се учудваме, че в хляба са попадали немалко песъчинки и дребни камъчета, които не можели да бъдат отделени с такова несъвършено сито, нито пък с по-удобното гръцко сито с конусовидна форма.

Широкото производство на сусамово масло и зехтин довело до много важни технически изобретения.

В страните на Близкия изток се появила най-примитивната преса чувал, съдържанието на който се изстисква с ръце, и валцовата мелница за изстискване на сок от грозде и маслини.

Гърците създали лостовата преса, а римляните - винтовата и клиновата. Всички те били използвани преди всичко за производство на растителни масла и гроздов сок.

Храната на древните гърци и римляните

Хлябът, различните видове грис и булгур били основни хранителни продукти в древна Гърция и Рим. От тях приготвяли чорби и каши от рода на маза - смес от брашно, мед, сол, растително масло и вода, турон - смес от брашно, настъргано сирене и мед. Гърците поръсвали с ечемичено брашно много от продуктите, преди да ги сготвят.

През бронзовия век гърците познавали много зеленчуци. Обикновено ги приготвяли с подправки. Понякога в зеленчуковите ястия слагали овнешко или говеждо месо, но то струвало скъпо. И въпреки че Омир пише за изобилие от месо по време на пиршествата, обикновените хора се хранели предимно с рядка каша от брашно и вода и чорба от фасул и други бобови растения. Гърците обичали млечните ястия и сиренето; много разпространена храна били рибата и морските миди.

Археологическите разкопки помогнаха да се разбере, че гърците са яли ябълки и круши, сливи, нарове и бадеми.

Гърците и римляните усилено развивали лозарството и обикновено пиели вино, разредено с вода. Това питие се е използвало при тях така, както сега чаят. Те смятали пивото за варварско питие и развивали лозарството и винарството в колониите си по Средиземноморското крайбрежие. По време на римското господство в Галия - така се наричала тогава Франция - се превърнала във винарска страна. Както в Испания, така и в Галия главно питие било пивото, което в тези страни излиза от употреба едва през първите столетия на нашата ера.

Любопитно е, че пиенето на пълномаслено мляко се смятало за разточителство и затова винаги го разреждали с вода. Наред с ечемичената вода и разреденото вино то било една от разпространените напитки.

През V в. пр. н. е. в богатите градове на Галия се появили Фурните. Още по-широко започнала да се употребява рибата. Подправките - кимион, кориандър и лазерпиций - внасяли от другите страни. По това време ечемиченият хляб се смятал за храна на бедните. По-заможните хора предпочитали пшеничения хляб. Много разпространени били лютивите и пикантните ястия, например т. нар. гарон  - залята със саламура риба, която престоявала в нея 2 - 3 месеца.

Готварските книги и най - древните трудове по диететика, отнасящи се към IV в. пр. н. е., свидетелстват за голямото разнообразие от ястия. Трябва да се отбележи, че под думата «диета» древногръцкият лекар е разбирал не какво може да се яде, а кога какво може да се яде.

Храната на римския земеделец не се отличавала много от храната на гърците. Неговата пулта, подобна на гръцката маза, представлявала гъста солена чорба от пшеничено-ечемичено или фасулено брашно. Плоският твърд хляб, изпечен на въглени или в пепел, преди консумация обикновено се накисвал в мляко. Като подправки към храната се употребявали чесън, сол и специални градинарски треви. Менюто завършвало с мляко, сирене, мед и зехтин. През I в. пр. н. е. в градините на Италия се появили източните плодове: вишните, прасковите и кайсиите. Лимоните и портокалите попаднали в Италия много по-късно - от Испания, където пък били пренесени от арабите.