ХРАНАТА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ



ХРАНАТА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ

Проучването на историческите хроники показва, че през средните векове хората са се хранели най-вече с проста, груба и предимно вегетарианска храна. В Бургундия казвали, че ангелите се хранят един път на ден, хората - два пъти, и само животните три и повече пъти. През тези времена дните на богати пиршества се сменяли с дълги дни на пости.

През 1375 г. Уилям Байкълсзоон от Бирвлит (Фландрия) въвел изкормянето на селдата, с което значително се разширила възможността за съхраняване на рибните продукти, доставени в отдалечените от морето вътрешни райони.

На масата на богатите граждани много често се появявали говеждо и свинско месо, пилета и яйца. Заплатата на градските занаятчии постепенно се увеличавала, те започнали да си угаждат с пшеничен хляб и такива деликатеси като «пресале» (месо от овце, пасли по шистовите почви на морските крайбрежия), козе и свинско месо.

Само бедните хора се хранели с хляб от просо или елда, пренесени през XV в. в Западна Европа от славянските страни.

През средните векове много били разпространени крессалатата , репичките, пащърнакът и морковите.

Към края на средните векове в Италия се появили нов вид храна макароните и фидето. Предполага се, че за пръв път са започнали да ги употребяват в Южна Италия.

Маслините не виреели в северните области на Италия, затова използваният в древността зехтин бил заменен с краве масло, говежда и свинска мас и рапично и репично масло.

Медът бил единственото вещество, съдържащо захар. С това се обяснява и развитието на пчеларството през средните векове.

За най-вкусни се смятали силно подправените ястия. Всеки Град и имение разполагали със специални градини за отглеждане различни треви. На масата на богатите можело да се видят такива източни подправки като пипера. На много подправки и треви се приписвали различни лечебни свойства.

Храната ядели обикновено с ножове от типа на ловджийските или просто с ръце. Вилиците се употребявали само в кухнята.

За чинии и салфетки служели парчета хляб, но наред с това се използвали кръгли дървени дъски и големи дървени чаши.

Солниците, най-често с формата на ладии, се отличавали с големите си размери, тъй като през средните векове хората употребявали много повече сол от нас и застройвали храната с много остри сосове.